Към края на Годината и крачки по ръба на Света

Потъване отвъд и крачки по ръба на света. Неонов надпис „Welcome to the End” реещ се в небето. А отнякъде в дълбините звучи позната мелодия в глухото на Ехото.

Писък необятен и земетръс от Нищото. Някой пак рови из основите и Хаос въдворява. И избледнява. Всичко... Размива се.... Тъмното на града избелява. И не е сняг дори.  Разкъсване. И Ода за Телата...  Каша..... Супа от разбъркани ноти. Късо съединение...

И отново всичко изплува. Някой се развика от долния етаж „ Ей вие, там! По-тихо! Някои се опитват да спят тук!” Странности по ръба на Света. И отново онази мелодия... И този пейзаж... „Ммм... мм.... мммм....” тананикане в плавни движения и танц по ръба съвсем.

Купища картини, връхлитащи и метеорити от сапунени мехури. Странна е Музата днес. Прекалено неидентифицирана. Хем я има, хем я няма... Това препраща към Една друга песен... „ И ме има, и ме няма... Дяволски сезон...” Може би днес е такава... Дяволита една... И не е много очарователно и затрогващо днешното писание, нали? За кратко време толкоз. Явно преливането на Себе си е оказало щета на Изливането. Ще ме прощавате, за което. Творението днес е разнолико. А пък и е краят на Годината... А Той Винаги е Странен такъв... И Равносметката се появява... И куп други моменти в Историята... 

И така за днес, драги читатели. Може би до година ще се видим отново. Не зная. Съзнанието заспива за момента, а Подсъзнанието на От Другата Страна на Огледалото крои разни неща, които са тайна за мен. Благодаря отново за надникването из тези поетично скучновати и прозаично риторични творби.  Ако скоро няма Новост на белия лист из редовете на този блог... Красиви и сбъднати дни до края на тази ни Година. Тя бе прекалено разнолика красива.

До скоро....!

Снежна приказка или честит първи сняг

Снежна приказка по ръба на пръстите заскрежени

И сиви небеса в очите заснежени. 

Спомени отвъд и детство в снежинките по колите

Вятър с косите играе и детски писъци дочуват се от глухото на града.

Ентусиазъм наивен с невинност детска сравнима

И непорочност по ъгълчетата на усмивката.

Дните последни като глави от приказка една

Се нижат безспир.

Ден предишен полъх на пролет усетих

И метър подир метър след това

На Лято диво игриво замириса по оголените дървета,

А локвите мътни за Есен нашепват.

Средгорска сприка покрита с бяло 

И хора сгушили се в себе си

И едно пътуване в Нощта. 

Всичко спи и възхвала отправя на Новата Зима,

Пък от Ехото се долавя звука от шейната на Жената,

що сърцето й заледено в огледало се таи... 

А снега звучи с мелодия от музикална кутия...