Ноември е... и какво от това?
Още един есенен месец се наниза на броеницата новогодишна
Като онези пуканки,които кичат по дряновите клонки за празника
щастлив.
За раздели и тъги шъпоти раздават се отново,
Но пък е Ноември... и какво от това?
Разпад на парцали и Есен в ярки нюанси на тъга меланхолична.
Сиротност по ръбчетата на сезона.
Дъжд отвъд самите дъна и самота в мъгливо.
Все Ноември е и какво от това питам отново?
Чувствам се по-цяла от Преди,
А пък Есенно е едно такова...
И тъжно трябваше да е нали?
Като всяка Есен през наниза от сезонни тъги.
И мрачно такова... И трябваше всичко това, нали?
Е, познай, Съдба! Не е !
Ноември този път е цветен
Облепен в ярки хартиени колажи
И цветни гирлянди на щастие.
Не ми се муси и не се и дави в бялото на очите.
Усмихнат е.... до самите ириси на морето.
Давя се в усмивки
И сгушвам се в цялата си половина.
Цяла е... по-цяла е от Преди.
Събирам си прашинки звездни
И крия ги под възглавницата на Сънливия човек.
След време ще пораснат
И в парчета цели ще се върнат.
Наивно е нали?
По детски едно...
Но пък Ноември е Ноември...
С полъх на детство
И радост в смеха на снежинките неродени.
Един такъв необичаен и много красив....
Усмихни се... Ноември е и какво от това?
