Лятото пия с пълни шепи

Юни си отива…кога дойде, кога си тръгна? Май сякаш му остави торбата с дъждове и нали Юни е игрив, като на шега поръси ни с дъждовете… А знаете, случва се и някоя безобидна шега да се превърне в нетолкова безобидна… Лятото пия с пълни шепи от Слънцето. Лятото вървя ръка за ръка с него. Само през Лятото Слънцето се превръща в човек и идва при мен.  Навсякъде е с мен. През останалото време от далече си говорим. То ми праща писма по слънчевите си лъчи, а аз му пращам усмивки и мислени пеперуди, които да носят моите писма до него. 

Някога много отдавна Слънцето е направило Лятото, за да може да слиза при хората, за да ги посети да види как живеят от близо, да им се порадва, да им се смръщи, когато са зли, да погали посевите, да помилва плодовете и цветята и да донесе суша или много дъждове, където добротата е залипсвала. Такива приказки ми разказват дърветата, когато поседна до тях и притихна. Едни такива далечни и древни, като тях самите. Понякога се чудя колко дълбоко са корените им и стигат ли до От другата страна на света… 

 Лятото преоткривам стари забравени улици и като турист се разхождам из тях. Забелязвам нови неща, които винаги са били там, но никога не съм им обръщала внимание или разбирам, че Промяната е посетила и тези адреси и вече някои места не са същите… Говоря на човекът до мен, но някак говоря на Себе си. Усещам, че и през мен Промяната е минала. Шмугнала се е през пуктнатините и ме е преобразила, без да обърна внимание… но пък Лятото носи със себе си и огромното Безвремие…  

Сбогом, Юни! И ти побърза да си тръгнеш. Остави Лятото и хайде, до година казваш! Седя на балкона и от някъде се носи лека нежна джазова музика. Усещам как Юли пристъпва и той с танцова стъпка насам.