Писмо до Май

До Май

Къде си Май? Кога си тръгна? Дойде, остави си дъждовете отвъд прага за през нощта, изпи ментовия чай, разказа ми за дългото пътуване до тук и после? После се завъртя с мъглите си и пролетните бури, като дервиш полите и изчезна. Защо не се сбогува поне? Размести земните ми пластове и си тръгна с тихи стъпки. А аз толкова те чаках... Иска ми се да ти го напиша поетично, някак тъжно дори, но не мога. Тъгата ми замина с Теб. Хвана последния ти вятър и замина.  И Думите с нея. Но до Теб ще стигнат други, с Повече някак. Моите опустяха за Теб. Изпратих първите пролетни цветя, изпратих първите цъфнали дървета, изпратих люляците, изпратих и Теб... И на прага ми Юни пристъпва. Огрян от светлина и Слънце в косите. Усмихва се по детски замечтано, защото е предвестник на Лятото. Крачолите му са окъсани, а краката боси. И той дълго е вървял до тук, за да може да напомни за Топлотата, Безгрижието и Веселието, което носят той и братята му. Но за Лятото друг път. Далече е още. А ти, Май до къде стигна? Прати ми картичка поне. 

С обич,

Елинор