Посвещение

Днеска ни има,

А утре ни няма.

Завесата пада 

И край. 

Какво остава след нас 

Се пита в задачата?

Глъчка смях,

Бурни аплодисменти,

Или сълза проронена.

Животът е театър,

Е казал поетът. 

А след пиесата

какво се случва?

Имат ли време дори 

Актьорите пред публиката 

Да се поклонят?

От другата страна на завесата… 

Декорите напускат сцената,

Артистите свалят своите маски,

Събличат своите костюми,

Изтриват своя грим, а после…?

Каква е следата, 

Която оставаме след Себе си?

Красива картина,

Изящна скулптура,

Неодвършени шедьоври,

Спомен щастлив,

Изпълнен със смях  и веселие,

Или тъгата на близък до нас.

Днеска ни има,

А утре ни няма.

Каквото остава след нас,

Зависи от нас. 

                                

                                            На Я. К.

                                           Светлина по пътя ти