Понякога искам да вървя тихо и дълго. Много дълго. Ей, така, без посока. Някъде.Далеч. Без да призная никакви граници, припознати и родени от човешката мисъл. Просто да вървя и да стигна до край Света. До неговия най-същински ръб. И да изкрещя от него "Ей, Свят! Къде си?! Аз съм тук на Ръба ти, а ти?" Да изкрещя към Всичкото, което е отвъд този ръб. Да крещя към бездната, осеяна, само с хиляди звезди..... За да открия един нов свят, много далечен от тук, с нови чудеса, с нова сила преродена, с нова Любов в сърцето.
Понякога как искам дълго да вървя и тихо... и някак си далеч.
No comments:
Post a Comment