Равносметка 2018 или Преборване на Заключени врати

Връщам се към Зимните разпиляности и задължителната Равносметка, съпътстваща всяка година. Сърцето ми е оковано с тиктащия пулс на Времето. Връщам бързо лентата назад, както връщаме кадрите на стариите видео касети и задълбавам. Дълбоко. В хубавите и лошите неща. Във всички онези мигове, които белязват със сладко горчивия си привкус и онези, които ни белязват за цял Живот. Като двете страни на една монета, потопена в черно - бял филм. В кафето ми плуват ледове, като душата, която скита навън в тази безропотно студена Зима, само че без сняг. Сигурно изкачва Витоша някъде там.. Мисля си какво ли ознавачат птиците, накацали жицата по стените на чашата ми. На къде ли ще ме отведе това през Новата година. Защото всичко е една Равносметка, нали разбирате..

За тази поредна година с игра на Нумерология, с лето 2018 - то... с подготовката за една Още По-добра и някак вече Истинската Година, мога да изпратя тази с голямо удоволствие и трепет, защото тя бе Година на много дълбочини и тъмнина, които оставят своите неизлечими следи. Но пък те от Своята страна, довеждат до онези заключени врати, които се заклеваме пред Себе си, че никога няма да отворим. И точно в тези моменти се замисляме дали всъщност не е по-добре да ги отворим и вместо да държим демоните си на каишка да влезем през тези врати и да се заключим с тях, за да ги преборим в тъмниците на съзнанието ни. Пък после... каквото ще да става. Нали все казват, че след всеки Мрак, идва Светлина и след всеки дъжд, Слънце. Пък Слънцето е животоспасяващо за мен. Нали съм и аз едно Пролетно цвете, изтъкано от горски самодиви, среднощни танци и много други, а във вените ми тече кафе, не кръв. И все такива поетичнни лиричности.
И като всяка Равносметка, зная,че звучи като всяка Друга Предходна и омръзва до Пръсване на очните дъна, но... нали си е Моя.. И затова смело влизам през ето тази заключена врата!