Тя.... е прекрасна... Изтъкана е от дантелени откровеня и има
най-чаровната искрена усмивка на света. Понякога е буреносна и се затваря в
своята кула от огнени стихии и винаги си мисли,че е права като Слънцето в
небето. Но пък понякога е и по-ниска от
тревата в своя невъобразим страх към света от Високо. И тя ми е едно слънце с
типичния характер на лъвица. Но... не се бъркайте... тя пак си остава
прекрасна, дори и в най – безумно детските си моменти...които вярвам всички сме
имали дори и някога преди. Обожавам
я, когато е Муза сама за себе си и започне да разплита дантелата на своите
откровения... Тогава засиявя като паднала звезда и има лошия навик да действа импулсивно.
А импулсиността има своите две страни на монетата. Тя е вихъра на танца посред
нощи тъмни, луди и кокетство до зори.
Простете, но трудно е да я опиша... А винаги ми се е искало да я събера в няколко реда. Е, убедих се,че не става.... Но най – точно мога само да кажа,че тя звучи ето точно такаС едно пожелане да бъдеш все така дантелена!
Простете, но трудно е да я опиша... А винаги ми се е искало да я събера в няколко реда. Е, убедих се,че не става.... Но най – точно мога само да кажа,че тя звучи ето точно такаС едно пожелане да бъдеш все така дантелена!
Обичам те!
На Д.Х.
