С дъх на море

С дъх на море

И спомени в морско синьо и зелено

Цветова гама в интерлюдия на страстите

Писък последен на гларус прелитащ  и примеси детство

От кули пясъчни и блянове по опашка някога била

Вятър в косите и сол на кристали в очите меланхолни.

Как ще запомня Лятото ме питат..

Лято като Лято...

Красиво, необуздано, жарко...

С дъх на море....

С много смях   на парцали и шепи пясък ,

С купища миди по забравените кътчета на душата ми,

С безкрай усмивки до дъното на самото море,

Със слънчогледи в разгара и слънце за продан,

С една връхлетяла любов от минал сезон

С пътувания безчет и дози в импулсивност.

С дъх на море...

Във вихъра на пролетната ми страст незабравена.

Иде Есен и помен по есенна любов си правим

Дори и в средата на Жаркостта от Лято,

А Тя чука на вратата вече...

Време е нали да се сбогуваме вече

И да отпратим моряшките лодки

С едно юлско пристанище и едно Лято без край...