Безсънна
е нощта
В
мисли разни,
Даже
бесни ний се губим
В
пагубност дори.
Кожата
нежна,
Лъчисти
езера
В
очите дълбоки.
Празно
е наоколо,
Дори
Тишината натежава.
Капка
мускус по дланта
И Еротика в Червено.
Падение
на Страстите
До
безобразие.
Стон
и после взрив.
Междугалактчиески
спад.
Луната
чак от срам се покри.
Съзвездията
дори се пренаредиха с гром.
Изгревът
се отлага за неограничено Време.
То
пък реши,че ще спре.
Дори
Божествата
Стаиха
дъх
И
буря им запратиха
За
фон.
Интерлюдията
застина
Във
вечен покой.
Ези
и Тура за залога
Се
бият.
Мрак
и Полярна нощ.
Безсънно
е до Безбожност дори,
А
Планетите на хазарт се усланят.
No comments:
Post a Comment