Искам да се изплача в езера

Искам да се изплача в езера дори,

не в литри или локви...Чисти езера.

Крокодилите на воля да пусна

и да ги оставя да щъкат из цялата земя.

Да заровя лице в твойто рамо и да се изливам.

Да ти се разкажа от А до Я за мойта болка,

тъй стаена нейде дълбоко в душата.

Там зад Другата страна на Огледалото.

А ти да слушаш мълчаливо

и просто да си там без капка корист в сърцето.

Да пусна дъжда на моята Есен да вали

и аз като малко дете да танцувам под него

докато не се измокря до кости дори.

И даже и отвъд. Себе си на тепсия

да поднеса на твойта маса..

Ти просто да си там все тъй тих

и стоманен за моята болка гранитна.

 И тихичко думи на горист да редя,

 що ограбвала е моето сърце

 да те издавя в мойте езера.