Понякога има рани, които не знаеш, че същестуват. Ей там си стоят, без никого да притесняват. Докато в един момент не те пронижат и разбираш, че ги има. Нещо просто ги бодва и те се отварят и започват да кървят и да болят. Странно е някак. Тя и кръвта вода не става, казват. Ала е странно как може нещо, с което си се примирил да те заболи в даден момент. Някакъв такъв един на пръв поглед никакъв дори. И ето нещо от някъде те дърпа и хоп, открива това неприятно чувство. Изплакваш го в няколко сълзи и го оставяш да си потлее. Докато се развтвори в Тишина и не спре да напомня за Себе си. И отново не се скрие в оново примирението, от което е дошло.
No comments:
Post a Comment