Времето след Полунощ винаги ми е специално. Сякаш се отваря една врата вълшебна към друго измерение. Там между тихото насред възглавницата и шума на утринта. Една друга реалност, която ходи боса по повърхността на тази, с която се надбягваме денем. Тази реалност между Реалността... Тя е многоцетна и в същото време е с най-тъмното тъмно на нощта. Точно часовете преди разсъмване. Цяла нощ я гониш, танцуваш и лудуваш с нея, смееш се на глас, но с гръмки тонове, идващи направо от сърцето. Захвърлени на пода като съблечена риза от някой любим. Звучи като късен джаз, идващ от някой опушен бар насред лятна нощ. Усещаш я как леко пристъпва и нежно те докосва и някак в полусън ти пречиства душата - изтупва я от прахта, с която си я покрил и пак ти я облича... Времето след Полунощ винаги ми е специално.
No comments:
Post a Comment