Когато виждаш морето в очите й,
И златните класове в усмивката й,
Повярвай й.
Повярвай й с цялото си биещо сърце.
Повярвай й,че е истинска.
Повярвай в чудесата й.
Повярвай в онази дивата, лудата, непокоримата.
В онази, която танцува край огъня
И тича с вълците нощем.
Когато виждаш нотите да струят от косите й,
Усети музиката й по върховете на пръстите си,
Докато целуваш кожата й.
Kогато я хващаш за многоточията й
И я връзваш със своите,
Прошепни й, че ума й ти е любимото четиво
И се разходи по страниците й,
Както котка се разхожда по покривите на града..
Високо горе в планината
ReplyDeleteкато пръсти на ръка
коренището на бор
бе сякаш сграбчило една скала
държеше ли я
или просто се крепеше
загатка е това
а може би без другия
не ще просъществува
никоя страна
прагматично романтично и чудесно
високо горе той и тя
и ако птица кръжаща
не ги изпревари
посрещаха изгрева първи
след него и бледа луна
посрещаха вятър и дъжд
дори и мъгла
а ежедневното еднообразие
понякога превръщаха в суровина
за своята фантазия
елементарна простичка и необременяваща
но достатъчно задоволяваща
за всеки другата страна
бе ключ отварящ му вълшебната врата