Слънчевата стая

Отивам в слънчевата стая,
Там е моето убежище.
Не ме търси до второ нареждане.
Крия се зад Слънцето в неделни дни.
Съботата ми е някак полусън.
През седмицата съм различна.
За всеки ден събличам своята Съдба
Тикам я в гардероба за дъждовни дни.

Полумесеците ме лекуват,
Но само на половина.
Студеното ме прави малка,
Ей, толкова, за да се скрия
Зад пламъците на камина.
И да наблюдавам скришно танците
На огнените хора посред нощ.



Отивам в слънчевата стая,

Там е моят дом сред дивите поля.
Където Природата ме милва нежно
И нашепва ми приспивни песни.
Не ме търси, аз ще ти избягам.
Като полъх вятър в сутрешно море.

Топлото ме прави цяла,
Но само на почти.
Липсва, липсва още нещо.
Винаги било е тъй.
Трудно се обича горска самодива,
С облик на жена с очи, в които
Пламък винаги гори,

Отивам в слънчевата стая.
Липсва, липсва още нещо.
Липсва, но то не е човешко.
Ще погледна през прозорец
И ще си намисля сто и едно желания,
За да мога в глухарчени поляни
Да намеря това, което липсва.