Многоточия

Имам много многоточия във вените си,

Такива, които тръпнат в очакване.

В очакване да ги отнесеш с утрото на своето море. 

Да ги завъртиш в полетата на гларусите

И после ненадейно да ги захвърлиш в разбиващите се вълни,

Където сирени ще ги отнесат на дълбоко. 

Имам много многоточия във вените си, 

Едни такива безкрайно неизказани

И вечно мечтаещи по цели дни и нощи. 

Такива едни, потапящи се в късни утрини,

Погалени от обедни лъчи и посрещнати от късни звезди.

Имам много многоточия във вените си, 

Пулсиращи в изсъхнала трева в средата на Лятото,

Въргалящи се във влюбени усмивки и прехапани страсти...

И да ги любиш, любиш, любиш докато не изтъркаш тази дума

От пошлото й значение в речника си... 

Имам много многоточия във вените си, 

Безкрайно неизречени в нотите на петолинието, 

Което излиза от върха на пръстите ти по зазоряване...