Морето-една безкрайна любовна афера

Морето "ме гледа със синя усмивка"....  Даааа....! Най-накрая онова бленувано щастие по върха на пръстите, които усещат горещия пясък и вятърните черти на лицето, които докосват соления въздух... Една необятност, която липсваше толкова много време... Не поетично, не особено лирично, но откровено от дълбините на блуждаещата душа, търсеща незримото от ръба на някой пристан.....
Моментът, който искаш да обгърнеш необятното море с всичкото си, което имаш и да не го пускаш да си тръгне. Завинаги да остане в теб с всичките си вълнения, отливи, приливи и бури... Когато искаш да запечаташ в съзнанието си гледката на уникалната мозайка от камъчета, които морето е наредила по свой вкус... моментът, в който би взел всичките със себе си, ако можеше без да ги развалиш.... Усещането за един вечен безкрай в опънатите въжета на делника горчив. Усещането за море, което никой не може да ти отнеме и няма право да ти отнеме. Детските писъци по плажа, които често не разбираме, майките, които вглъбени в децата си, викат подир тях, музиката, която се носи от бара като далечно ехо, включващо се в песента на морските вълни и гларусите, чайките в небето....всичко това, дори за миг не бих заменила дори и за най-голямото богатство на света...Защото това е най-голямото богатство! Усещането за море вътре в теб, особено, когато си при него, а не просто блян...
Бягството от хората, винаги е предпочитана дестинация, зная... далеч, далеч от хорската суета и гротеска... Само ти и морето и никой друг... Това е най-големия и отчаян стремеж, който рядко постигаме... Това вече е едно по-висше усещане за море вътре в нас. Усещането за свобода, докато гледаме птиците в небето как летят, устремени в своя унисон... И просто звукът на морето и нищо друго... Една безкрайна любовна афера, която никой не може да ти я отнеме...