Пътуване през Центъра на Съзнанието ни

Този влак не е за нас.
И този час не е.
А тоз перон?
Видя ли го?
Огледа ли го хубаво?
Ами скоростта, с която се движи?
Защо прескача?
Сякаш се дави?
Ами ако наистина се задави?
И времето спре?
Дори и за Миг?
И ако не разберем?
Ами ако на всички им изпаднат лицата?
О, чакай, не, това са техните Маски, нали?
Те ли са трайно прикрепени към Душите им?
Защо като погледна към тях, виждам Истинските им?
Защо хората са толкова слепи?
Защо не си вярват?
Защо се съмняват в Реалността в обков Сюрреалистичен?
Защо винаги трябва да има поне един свидетел на Събитията?
За да повярват?
Снимат Маските си, вместо Душите си, защо?
Строят Институции от лицемерие, вместо да разменят чувствата си, защо?
Защо не дават, без да чакат да получат?
Защо не се раздадат и не заделят за себе си малко?
А винаги се жалват, че ги забравят?
Вътрешният ти мир и цялост, не са ли по-важни?
Възпитават ни сляпо, без да знаят същността, защо?
Светът не е черно-бял, но защо?
Сънищата на Художника се случват тук и на яве, нали?
Разлива своята палитра от цветове и ни облива, нали?
Оцветяваме душите си, за да не ни е страх,че сме голи, защо?
Голотата защо ни срами?
Защо се смятаме за беззащитни с най-ценното си оръжие?
Любовта била Жестока, така ли ?
Не е ли дрипава и гола?
Толкова гонена и разлюбвана?
Ами Душите ?
Къде са Сродните и тези, които се допълват като едно цяло?
Защо не ги виждате, а ги гледаме по филмите само?
Толкова ли е абстрактно, че всичко се свежда под Фантазия?
Ами Първата Любов? И тези след нея?
Ами онази, що за ''Истинската'' я призовават?
Не можете да обичате различните хора по различен начин, защо?
Ами ако ви кажа, че няма "Истинска'' любов?
А има една, която е най-силна от всички?
И преди, и след нея пак обичаш и не оставаш пресъхнал?
И светът е красиво място?
Но защо този влак продължава да прескача лентата?
А облаците се движат настрани ?
И защо не правим разлика между добро и зло?
Между това, което е добро за нас и не?
Пренебрегваме се, защо?
Объркали сме влака.
Отново.
Дори купето не е същото.
Перонът е сгрешен.
И няма гара.
Трябва да скочим.
Скачаш ли?
В Необятното Непознато за Теб?

СКАЧАЙ!