Когато ослушвам се в Ехото на Златния град

Когато потъвам в собствените си звуци

От струните на сърцето, което

Свири на няколко инструмента

И всяка мелодия е едно цяло

С Целия свят…

Когато ослушвам се в Ехото на Златния град

И броя си наум усмивките, потънали в някой ъгъл,

А цветята разцъфват в Тоналността на Жарко Слънце,

Давейки се в косите на заслепяващи усмивки нежни,

Когато Мечтите сами пътеки си чертаят

През неведоми пътища и на Порочността

На Вдъхновението отдават се,

А Страстта бурно танго играе,

Когато Две души в една изгарят

И Летни бури се заформят,

А Светостта на Поклонение

Към Себе си отдала се,

Когато Щастието пътя си проправя,

А Болката тегли те назад,

В свойта глъчна Самота,

Огледай се!

Сам не родил си се на този свят,

А с други, други, изгубени – намерени души,

Души, с които да споделяш Себе си и Тях,

Души, които от Красота, стъкани са

Да бъдат част от Теб и Святия ти Живот. 

https://www.youtube.com/watch?v=UzozgxNX9l8&list=PLD5890E4C58CB31E3&index=9