Градски спомен

Едно небе и хиляди луни 

Под лупата на Звездите

И избродирани ноти от чувства

По пустите улици на Среднощня град,

Окъпан от своето Ежедневие сподавено.

Ехидни усмивки - разменна единица

През тронна зала на Вечното изкуство.

Дантелени чувства, шепнещи от всеки бокал

И Свобода в строгоопределен Танц

На нашето собствено Заблуждение в Делирум.

"Но в безразличие не искам да немея,

чрез трепета най - истински живеем.

И нека хиляди неща ни покрусват - 

потресена, великото душата чувства!"

Й.В. Гьоте

На "Малкият град, в който 

     няма какво да се случи"

                             06.02.14г