Пролетта

Защото Пролетта е Живот,

Защото Пролетта е Дом,

Защото Пролетта е цялата ми Нежност,

Защото Пролетта е Душата ми,

Защото Пролетта е Сърцето ми,

Защото Пролетта е цялата ми Усмивка в сапунени мехури.

Защото Пролетта ме прави по-добра

И отнема лошото от мен, което Тъжните сезони са донесли,

Защото Пролетта напомня ми, че богатство по-голямо няма

От Разлистващите клони, които раждат се с приказка по-нова,

От Игликата, на която се усмихвам в разноцветна гама

И кича луничките си с по-една за всяко чувство.

Защото Пролетта е всичко, всичко!

Защото Пролетта е в детския глъч и волните птици,

Приветстващи дъжда.

Защото Пролетта е в топлината на лъчите,

Милващи ни с неохота и сгряващи Деня,

Защото Пролетта е аромата в Люляковите ми нощи

С Благоухание на бурен танц даряващ.

Защото Пролетта е Уюта в мен и Несамотността сред хората.

Защото Пролетта е най-голямото чудо на Света ни...
Защото Пролетта показва ни, че Всичко е възможно с надежда

Защото Пролетта е едно Възраждане във Влюбена тоналност...

Защото Пролетта се крие в чара на девойките, запътили се на някъде,

Защото Пролетта напомня ми, че по – чиста и добра съм всъщност 
И от най-пагубната Същност.
Защото Пролетта е Вълшебството, което бие в мен!

1 март 2013 година,

Из безкрайните поляни
(Редакция: 20 март 2017г.)