Sunday, February 3, 2013

Споделяне


Нарисувай ми небе
С извезани звезди
От падащи сълзи.
Нарисувай ми море
С коси от звезден прах стъкани...


Така ми се споделяше...
Нищо и другият ден е пак.
И отново така...
До момента, когато не се излее отвъд.
Отвъд мен и отвъд ето онази задушаваща тръпка,
Която дави Споделянето в себе си.

За какво ми се споделя ли?
За всичко всичко.
За Любовта и следите, която остава ни тя,
За Тъгата, отникъде дошла на този свят,
За Стандартните по нестандарт неща,
За това „нормален” да бъдеш е равно на изкривяване на опаки,
За Щастие и макови лунички по бузите руменели,
За Морето и сирените безмитни в мит подавени дори,
За Планината и нейните тайни самодивски,
За Златния град и хартиеното небе, в облаците чийто ходя на пръсти дори
И строя си пясъчни кули за елмазени стъкла и усмихвам се скришно на света
И помахвам през прозорец дребен на Принцът малък,
А пък Алиса напътствам през заешките ниши безбройни,
За Музите ми и това що Вдъхновение в мен е...
За моите молитви нечути на глас и надежди зефирни в сивия ден,
За Сезоните и техните пътешествия в приказки изказани,
За Тишината и нейния звук мелодичен,
За Огледалата и маските от тях,
За Ветровете ми и буреносните облаци,
За пристаните и попътните ни ветрове към Едното
За хората, които срещаме отново и отново
И вземаме ги с нас по гарите попътни и носим ги
До целта най-крайна в булото на Нощта.
А това е  Цял един Живот,
Който дори не стига...
Не стига, за да им кажем, колко много държим на тях нали,
Пък да опишем чувствата що пораждат в нас тъй камо ли...
За синьозелената гама и нюансите, които годината ми обагрят,
А да бъдеш синьозелен никак не е лошо, мога да Ви кажа!
Даже повече син и да давиш всичко в Топлота на пук на възприятията всеобщи.
Но пък и Цветовете са едни кокетни...
За всички онези МАЛКИ неща, които правят нещата ни ГОЛЕМИ
И в същото време съвсем на обратно нали...
И много, много отвъд всичко това.

Така ми се Споделяше...
А е време да тръгвам вече дори.
Къде ли?
Към ето онази врата с табела
              „Споделено”.







No comments:

Post a Comment