Приказка за стари времена в средата на зимния ден. Ретроспекция отвъд. Равносметка по шелфа от сапунени мехури. Ново начало по- красиво се задава нали. И купища надежди за такова. Ала не усетих края му хич. Май живея още в отминалата даже. И Времето ми се влачи бавно дори. Но пък беше много красива Година. Миналата. Наситена с всичко по много. И болезнена беше. Странно, нали? Преливаше от Болка,а аз я обикнах. Простих. Поне повечето. И продължи да бъде прекрасна. С много Любов в сърцето. И много море и вятър в косите. И пътища безброй до далечни земи. Много разчупени половини и с дъх на море. Много разбиване и Интимност в бягството от Всичко. Захвърляне на маски и завръщане към старо Аз.Предизвикване на Сенките от Тъмната страна и полет до край. Сътресения в средата на Лятната буря и едно сбогом.. Все такива неща и купища други.
"Ммм... мм... ммммммммм...." Мелодия незнайна и снежинки по дланта. И без много съжаления. Даже почти. Но... Отивай си, Стара годино. Време ти е, а влакът отдавна мина от тук. Ще трябва да ходиш пеша,а Януари никак не е мек. Виелици запраща и никого не жали. Нежна усмивка за Нощта и утеха в зимни нюанси. Красива си. Даже прелестно прекрасна. Ала прости. На Новата път да сторим трябва, пък и е ред нали. Не унивай, моля. Още грееш ярко, пък и различна бе. По от много други.
До скоро нали...и... До нови срещи!
А пък Новата... Добре дошла и на теб!
No comments:
Post a Comment