Посвещение

Днеска ни има,

А утре ни няма.

Завесата пада 

И край. 

Какво остава след нас 

Се пита в задачата?

Глъчка смях,

Бурни аплодисменти,

Или сълза проронена.

Животът е театър,

Е казал поетът. 

А след пиесата

какво се случва?

Имат ли време дори 

Актьорите пред публиката 

Да се поклонят?

От другата страна на завесата… 

Декорите напускат сцената,

Артистите свалят своите маски,

Събличат своите костюми,

Изтриват своя грим, а после…?

Каква е следата, 

Която оставаме след Себе си?

Красива картина,

Изящна скулптура,

Неодвършени шедьоври,

Спомен щастлив,

Изпълнен със смях  и веселие,

Или тъгата на близък до нас.

Днеска ни има,

А утре ни няма.

Каквото остава след нас,

Зависи от нас. 

                                

                                            На Я. К.

                                           Светлина по пътя ти

Повикът на Планината

    

   Повикът на Планината…Чуваш го ясно, когато Планината се събужда от Зимния си сън. Когато мечките се отърсват от летаргията, а потоците започват необуздано да клокочат след всичките натрупани снегове по върховете. И всяка земна твар изпълзява от скривалището си да посрещне Новия свят.

Повикът на Планината… който те зове да си дойдеш в по- голямото вкъщи. Дърпа те с онзи неустоим порив, който не можеш да обясниш с думи. Кара те да пребродиш всичките й гори, да срещнеш всичките си родове по пътя, докато стигнеш сърцето й, в което Тя просто ще те посрещне и прегърне. Защото си част от нея и Тя е част от теб. По - голямото вкъщи. Да се върнеш При Рода. В Природата. При Себе си. При Планината.

Повикът на Планината… зовът, който залепя всички парчета от Теб в цялата картина. Песента на Душата ти. Една от всичките и всичките в една… Живителната сила, която тече във вените, както реките текат по коритата й…

Пролетната официалност

На Пролетта не й трябва официалност, за да дойде сама. Тя идва, когато си поиска, дори и неканена. Още през Януари. Още през Декември. Смита Зимата под килима от кокичета и измисля нови песни за пойните птици. А те от Вятъра дочули, долитат първо още преди Март. Тя идва дълго жадувана, но неканена от Зимата. Появява се внезапно и си тръгва с първия Летен дъжд, за да стори път на жаркото Лято и щурите мечти.  За да може да отхапем от ранните плодове и да пожънем, каквото сме посели. 

На Пролетта не й трябва официалност, за да те облече в най-красивата ти премяна и да те усмихне. Нужно й е само да събуди Земята, когато ти е време да се събудиш от Зимния сън.

Щастието

Щастието е да усещаш Пролетта с всяка клетка на тялото си. Да седнеш под дърво и да вдишаш благоуханието на цветовете му. Да лежиш в меката трева и да гледаш ясното небе и въздушните пътеки от самолетите. А Слънцето да те целува жарко по бузите. 

Щастието е да се прибереш в така жадувания дом в центъра на Пролетта сред онези безкрайни зелени поляни и необятни хълмове.  Да гледаш отблизо как светът се събужда и пъпли, лети, тича, шуми наоколо. И я приветства с радост в сърцата. Пролетта.

Щастие да пристъпиш прага на зелените му ръбове и да прошепнеш "Вкъщи". 

Домът

Питам се постоянно къде е домът?

Питам се постоянно какво е домът?

Какво ли е чувството всъщност да бъдеш в него?

Домът е от другата страна на страха, че няма да бъдеш приет.

Домът е от другата страна на Себе си.

Домът е от другата страна ... 

Домът е да бъдеш свободен.