Март не е на Себе си,
Плаче тихо вече месец…
Тъгува по зимните преспи навярно.
Не можа да се срещне с Февруари -
Нейната несбъдната любов.
Но може би в левия ъгъл на окото й
Все още грее онзи лъч светлина,
Който ще огрее слънчево цветята,
Ще цъфнат в приказка на Пролетта
И Март отново ще прошепне на Февруари
Колко много го е чакала…
