Поредното възхваляване може би на поредната утрин с аромата на сънища и Нов Ден, който крие своите усмивки зад ъгъла. За мелодиите, които струните на душата сами свирят... За сетивата, които пируват, докато се давят в наслада... За всички тези малки прекрасни моменти, които не струват нищо, а всъщност са едно всичко. За сънените усмивки, които се обличат в сънената интонация на гласа, който се опитва да си проправи път в Света... понякога с вчерашна дата, защото още Спи с Нощта. За обожанието, в което се прегръщаме сами Себе си, защото никой друг понякога не ни е нужен, за да сме Цели и Влюбени.... За огледалните образи, които виждаме всяка утрин в банята, докато оставяме букет цветя.... за тези, които ни гледат понякога, оплетени в своите сънища, за тези, които ни гледат начумерено отсреща, защото сме ги събудили прекалено рано, за тези, които са бродили много и далеч цяла Нощ из земи, незнайни и дълго, дълго са се връщали към дома.... за всички тези безкрайни образи, които срещаме всеки ден, понякога и по няколко пъти на ден.... За всички Нас, които живеят в Нашите Сутрини... Сутрините, които са само за Нас, понякога и отдадени с чест да бъдат споделени с някого...
За поредното Утро, което споделяме с всичките си Специалности, Мечти,Сънливости, Страхове, които още не сме преборили, Незавладяни ширини и много други, таящи се на дъното на чашата с кафе....
