Sunday, March 17, 2013

Панаир на Суетата



„Прости – прощавай…“ – тъй думи заветни,
Погубени във вихъра от Суета…
Но нали всичко си остава един Панаир безкраен
И всеки тича да се преоблича
И с маска грим  да маже своето лице
До следващата сцена, до следващия антракт.
Пък после… нека бъде  и applause !

Тъй така е, драги ми читателю…
И на теб, зрителю тъй наш!
В твое име, в наша чест
Ден за всеки и минута за минута
Играем,славим и изтъркваме
Живота, Сатирата, Драмата,
Комедията, Романса и Смъртта дори!

Прошка дирим, прошка губим…
Ала прошка нявга даваме дали?
Изтръгната най-чиста
От дълбините съкровени
В поруганото сърце.
Ромео казват е умрял за Жулиета…
Тя пък същото за него сторила дори…
И обезсмъртиха своята Любов с чистотата като на дете,
А в нощта тъй топла лятна  
Панове и феи пакости мистични
В името на цел по-висша разиграват.
И сън било е, сън било е всичко…
До последната прашинка на купидоновото цвете…
Нали така, мили ми ти Пък?

И това е то! Дванайсет! Полунощ!
Приказките свършват тук
И всеки вече трябва своята напук  
Да е разказал, изиграл…
Завесата пада, прожекторът центрира,
Трепет по ъглите на зала театрална
И „Хоп!“ изскачат всичките познати ни лица -
Герои славни в нашите истории срамни  
За гордост, чест, предразсъдъци и прошка…
Поклон  за Вас и applause за Нас!

Довиждане, до следващата постановка!
Магията от Нас, сценария от Вас!
Благодарим Ви за Вашето участие
В нашия скромен Панаир на Суетата!
И нека поне веднъж да се опитаме нали
Прошка искрена, забравена да подарим
Дори и на най – смъртния си враг!

Sunday, March 3, 2013

Пролетта


Защото Пролетта е Живот,
Защото Пролетта е Дом,
Защото Пролетта е цялата ми Нежност,
Защото Пролетта е Душата ми,
Защото Пролетта е Сърцето ми,
Защото Пролетта е цялата ми Усмивка в сапунени мехури.

Защото Пролетта ме прави по-добра
И отнема лошото от мен, което Тъжните сезони са донесли,
Защото Пролетта напомня ми, че богатство по-голямо няма
От Разлистващите клони, които раждат се с приказка по-нова,
От Игликата, на която се усмихвам в разноцветна гама
И кича луничките си с по-една за всяко чувство.
Защото Пролетта е всичко, всичко!


Защото Пролетта е в детския глъч и волните птици,
Приветстващи дъжда.
Защото Пролетта е в топлината на лъчите,
Милващи ни с неохота и сгряващи Деня,
Защото Пролетта е аромата в Люляковите ми нощи
С Благоухание на бурен танц даряващ.
Защото Пролетта е Уюта в мен и Несамотността сред хората.

Защото Пролетта е най-голямото чудо на Света ни...
Защото Пролетта показва ни, че Всичко е възможно с надежда
Защото Пролетта е едно Възраждане във Влюбена тоналност...
Защото Пролетта се крие в чара на девойките, запътили се на някъде,
Защото Пролетта напомня ми, че по – чиста и добра съм всъщност 
И от най-пагубната Същност.
Защото Пролетта е Вълшебството, което бие в мен!

1 март 2013 година,
Из безкрайните поляни
(Редакция: 20 март 2017г.)