Пречистване

Пустота и нищо друго.

Бягане отвъд.

Дълбоко, дълбоко...

Кома за душата.

Белота навред и събуждане от сън.

Притварящи очи и уплах непознат.

„Къде съм?”, изклиширано до

Претриване на мозъчните клетки.

Чувство... на покой и разбиващ хаос.

Преобръщане. И безтегловност.

Отново и отново.

Решителност и себичност за дантела.

Деяние за червило и безсрамие по очния контур.

Свиване навън.

Надмощие за маникюр и самолюбие за перли.

Сексапил в капки кръв по цепка на гърдите.

Блясък непознат в очи познати

И дълбаене до края на очните дъна.

Разкрасяване до безцеремонност.

„Красив си...”, изтръгнато

От глухотата на Еротика в червено.

Въпроси и отговори блуждаещи.

Спомени за Минало, Настояще и Бъдеще

Двойна игра помежду си играят.

Раздиране.

Тревога в звънливост

И Перверзия за парфюм.

Театър в страхова невроза

И смях до ехидните бедра.

Страст в ноти извращение.

Отново и отново.

И пак преобръщане.

Всичко на място си идва

И писъци заглъхват в белотата на Нощта.

Отново сънливост и блян за времена по-добри.

А в съседната Реалност

Някойна карнавал играеше... 

За морето

Днес е морско едно и копнежи в птичи полет.

Мечтателство по моряшки платна.

Морска сол в косите и миди за усмивка.

Романтика в синьозелената гама.

Тон в унисон.

Пясък между пръстите да спускам

И писма в бутилки да пращам бленувам.

Да давя глухотата в писъци игриви

И вълните да надбягам.

Ах, как искам...

Да се разхождам с вятъра за ръка

Под звуци лекокрили

И Нежност по ръба на душата да изплува....

Ретроспекция и едно изпращане

Приказка за стари времена в средата на зимния ден. Ретроспекция отвъд. Равносметка по шелфа от сапунени мехури. Ново начало по- красиво се задава нали. И купища надежди за такова. Ала не усетих края му хич. Май живея още в отминалата даже. И Времето ми се влачи бавно дори. Но пък беше много красива Година. Миналата. Наситена с всичко по много. И болезнена беше. Странно, нали? Преливаше от Болка,а аз я обикнах. Простих. Поне повечето. И продължи да бъде прекрасна. С много Любов в сърцето. И много море и вятър в косите. И пътища безброй до далечни земи. Много разчупени половини и с дъх на море. Много разбиване и Интимност в бягството от Всичко. Захвърляне на маски и завръщане към старо Аз.Предизвикване на Сенките от Тъмната страна и полет до край. Сътресения в средата на Лятната буря и едно сбогом.. Все такива неща и купища други.
"Ммм... мм... ммммммммм...." Мелодия незнайна и  снежинки по дланта. И  без много съжаления. Даже почти. Но... Отивай си, Стара годино. Време ти е, а влакът отдавна мина от тук. Ще трябва да ходиш пеша,а Януари никак не е мек. Виелици запраща и никого не жали. Нежна усмивка за Нощта и утеха в зимни нюанси. Красива си. Даже прелестно прекрасна. Ала прости. На Новата път да сторим трябва, пък и е ред нали. Не унивай, моля. Още грееш ярко, пък и различна бе. По от много други.

До скоро нали...и... До нови срещи!

 А пък Новата... Добре дошла и на теб!