Има нещо много специално в черно- белите снимки. Улавят по някакъв много естествен и магичен начин Същността. Както и Красотата. Тази, първичната. Която е неразделна част от Нас, но не винаги я забелязваме. Изкарват и най - доброто, и истинското от обекта пред обектива. Колкото и цвят да се сложи, не може да се докара Живота и Лекотата, която струи от една черно - бяла снимка. Дори и да е най - фрапантната сцена, която сте виждали.
Сякаш светът съблича реквизита си и остава по Себе си. И просто е.
