За Септември

Какво да кажа за Септември? И той изведнъж пристъпи на прага и го прекоси безцеремонно. И той като Май носи дъжда със себе си, но и студа. Косите му са руси все още, а кожата му е със мургав загар, събрала цялото Лято във себе си, за да може да го пусне отново заедно с онзи пътуващ цигански керван… Очите му са толкова дълбоко сини, колкото и дъждовните облаци, които пуска навсякъде с дъха си. 

Какво да кажа за него? И той посяда за почивка на масата ми и пие чай, за да отдъхне. В последните си слънчеви дни приютява последните прелетни птици, за да може да ги срещне отново с Лятото. Мъглите му са изтъкани от въздишките на влюбените, разхождащи се по постлания от него килим от сухи листа.

Какво друго да кажа за Септември, освен, че отново е пристигнал за Есенния бал по Вселенски и тръпне да срещне своето Ново Начало за годината.