Пролетта ме събужда.
Отръсквам корените си от всяко зло и болест.
Най - хубавите цветове са пролетните,
А най - красивите усмивки са от лекота.
От лекотата на душата,
Когато слънцето я гали.
Кога съм най-жива?
Когато се събуждам в Пролетта.
Виждам през своите тъмни очила с цветни стъкла... И знаете, ли? И вие го можете!
Пролетта ме събужда.
Отръсквам корените си от всяко зло и болест.
Най - хубавите цветове са пролетните,
А най - красивите усмивки са от лекота.
От лекотата на душата,
Когато слънцето я гали.
Кога съм най-жива?
Когато се събуждам в Пролетта.
Че навън зима е, когато
Птиците пеят за пролетта?
Как да ти кажа, мило дете,
Че навън зима е, когато
Кокичета и иглики цъфтят?
Как да ти кажа, мило дете,
Че навън зима е, когато
Слънцето топли земята
И сърцето ти нежно?
Как да ти кажа, мило дете,
Че навън зима е, когато
Дори и детската ти душа не остава
Безгласна, дори и за пролетта?