Обратното на Обратното

Понякога Денят се побира само в една дума, а понякога в безкрайно много с разновидни нюанси, обгърнати с всичките тоналности на Чувствената Гама...  Като един Слънчоглед, чийто цветове потъмняват с разширение на спектъра, докато се взираш в него... Зимата е една Поредност от Цикличността на Биологичния ни часовник, който тиктака вътре в нас и ни кара да се въртим около собствената си Ос. Кара ни да се затворим вътре и да се замислим дори и за най-тъмните ъгли на нашите Лоши навици .
Завъртаме се като спирала около Себе си, околоТях... и понякога се замисляме кога е моментът да спрем, да обърнем посоката на джижение.. Не изпуснахме ли момента да скочим от Влака? Или се отнесохме прекалено много в пейзажа наоколо и пропуснахме Спирката... Адреналин венозно или Забавен пулс до неусещане... Кога е точният момент да избереш коя Крайност да предпочетеш при Неналичието на Среда..?
Отдавна Средата избяга от От другата страна на Огледалото, читателю... Нещо...нещо не й понесе тук. Огледалата не са за всеки. Трябва капка Разум и доза Лудост... Но ако летиш с главата на долу през Заешка дупка и всичко лети на горе, сигурно е Обратното на Обратното...