Солта е косите ми, пясъкът е в очите ми.
И даже не жули, нали съм изтъкана
От морска пяна и вълшебства.
Не мога без него, прости ми,
Пресъхването не е по моята част,
Всичко далеч от морето е Провинция,
Която задушава хрилете ми.
И дори да чувам чайките и гларусите в големия град,
Все търся морето между сградите
И мисля си, какво ли се объркаха пък тези,
Че сбъркаха пътя с големите градски мечти...
Дори и за ден, дори и за миг,
Морето пак е море, а Лятото..
Е със сърце крайно недостатъчно,
Да издържи цялата тази тегоба.
Нали затова Есента застигна ни по-рано...
А моите молитви за Слънце не могат да бъдат чути,
Щом морето пресъхва и рибите изплуват навън,
Далеч от брега ни и Залезите в синьо...
