Снимка от статията "Банята в Овча купел" от Здравко Йонвчев, WordPress.com
Понякога се чудя сред толкова много безразличие и ежедневна сивота, сред толкова много безкурпулна забрава и омраза... понякога най - хипотично и съвсем риторично си задавам въпроса "Какво би направил, ако имаше много пари?" Не само към мен, ами към всички... И понякога най - хипотетично си отговарям от името на масовите хора "Ако имах много пари, щях да бъда богат и да си купувам скъпи коли, да имам голяма скъпа къща."; "Щях да си купя имение и бих тънал в разкош!"; "Ще инвестирам в свой бизнес, за да печеля още повече пари и да пълня гушата си с пари и да угаждам на себе си!" и т.н. и т.н. ... Ако някой пък някога съвсем случайно ме попита "Какво би направила, ако имаше много пари?" най - честно и с най - голата си искреност бих му отвърнала " Ще направя света красив!". Сега е момента всички в купом да се изсмеете, нали? Давайте. Аз просто ще ви се усмихвам чаровно и ще ви "хуля" на глас. Светът е красив, но... красотата му намалява с всеки изминал ден някак си... А хората са толкова вглъбени в собствените си животеци и собствената си сивота във всичките му нюанси и просто са забравили да вдигат поглед на горе и да поглеждат към Хартиеното небе и цъфналите дръвчета на около, които с фанфари дори обявавят настъпилата Пролет. Ако просто се огледаме и видим с истинските си очи с или без тъмните очила с цветни стъкла, ще видим и дори забележим толкова много красиви неща, толкова забравени сгради, "архитектурни паметници", толкова много дела на човешкото изкуство и толкова много изваяно от Природата.... Малките и дребните неща, които всъщност са толкова грамадни та чак избождат очите ни с неоновите си надписи и стрелки. И реално проблемът не идва от тези, които седят по-горе от нас, а от самите Нас - тези, които склоняваме глава и тихичко кретаме след Същото и си повтавяме, че няма какво да направим и просто не можем. Още по-тъжното, че съзнанието на всяка овца има една тъничка искрица свобода или т.нар. "свобода на волята". Това не би променило по никакъв начин най-вероятно нищо, предвид, че има много еднолични търговци на надежда и провокации към Новото и "Надеждното". Това не е и целта на днешното излияние. Не... просто моите скромни размисли, породени от моя потрес и размишления над безумството на Масата. Ако имах много пари, дори не много, а достатъчно... не твърдя, че съм поредния лъжлив пророк, който би "дал" всичкото си за благото на другия, не, бих си заделила достатъчно за мен, а останалото бих го вложила в Красотата, която да краси около нас. Да се наслаждаваме на творенията, които сами сме създали със собственото си въображение и двете си ръце по една или друга форма,а все пак изкустовото е необятна вселена, без нищичко да пожелая в замяна. Просто усмивките на хорските лица и да ги виждам,че се чувстват повече хора, отколкото са... Защото Красотат е тази, която ни кара да се чувстваме това, което сме, а дори и по - висши, а и по- нисши понякога ...
