Искам да се скрия в горещия ден
Да потъна дълбоко из парещите улици
На Златния град,окъпан в лъчиста светлина
Да бродя дълго из хората без лица
И да им се усмихвам вяло насреща
Сякаш ще видят отвъд мен самата.
Август да бъде септември
Посред лято безгрижно
С дъх на есен по-мъчна
и привкус на море
по чаените дъна.
Да се погубя далече
и все по-натам
без посока,
без път...
