Thursday, February 6, 2014

Градски спомен

Едно небе и хиляди луни 
Под лупата на Звездите
И избродирани ноти от чувства
По пустите улици на Среднощня град,
Окъпан от своето Ежедневие сподавено.

Ехидни усмивки - разменна единица
През тронна зала на Вечното изкуство.
Дантелени чувства, шепнещи от всеки бокал
И Свобода в строгоопределен Танц
На нашето собствено Заблуждение в Делирум.



"Но в безразличие не искам да немея,
чрез трепета най - истински живеем.
И нека хиляди неща ни покрусват - 
потресена, великото душата чувства!"
Й.В. Гьоте

На "Малкият град, в който 
     няма какво да се случи"

                             06.02.14г