Saturday, September 14, 2013

Миговете, които са важни

Когато се губя из своите пътища слепи,
Когато сама се намирам.
Когато съм дантелена
Съм най – искрена дори.
Когато ми се прегръща
И искам да се сгушвам в сърце на Лято недостатъчно.
Когато само чувствам
И препускам през своите мисли и спомени разни.
Когато обичам до полуда
Дори в най – безочливите дни,
А Слънцето пропилява цялата Вселенска съдба.
Когато вали и се усмихвам щастливо
На ето онези двама, които се разхождат под дъжда.
Когато Есента не е точно Есен,
А е дъно на чаша кафе.
Когато Луната се крие зад завеса призрачна
И  на Страсти сластни се отдава.
Когато пиша своя монолог
И взирам се в Нищетата,
 А всъщност рисувам със сърцето си.
Когато искам да кажа толкова много
И да те помоля да останеш да дочетеш
Още един ред от това.
Когато ми се говори,
А нямам какво всъщност да кажа.
Когато ми се усмихва,
А няма кой да го види,
Когато ми се усамотява
С всичко,което имам в себе си,
Когато просто ми се мълчи,
А да мълчиш е просто безценно с компания,
Когато Светът е лимонен
И всички ни казват да си направим Лимонада,
Аз пък ти казвам да си сипем по чаша Мента с Джин
И Бездънно за цвят и да си нарисуваме Вечнозелени усмивки.


Просто миговете, които са важни... 

Wednesday, September 4, 2013

По Залез Слънце

Има нещо много специално в Слънцето по Залез. То е като ходенето по тънък парапет. Сякаш стъпваш по ръба на Света и внимаваш да не нарушиш реда,който си е устроил. Специално е,защото си толкова вглъбен в това,че се опитваш да запазиш равновесие, сякаш всичко друго не съществува,а всъщност е точно обратното. И онова изпращащо чуруликане на 
птиците,което се чува от дърветата... И вглъбяването в Себе си и далечният шум на течаща река...  

Когато ме попитат коя е най-любимата ми част от деня, никога не мога да кажа с точност, но мисля,че е по Заник. Обожавам момента,когато залязващите лъчи докосват лицето ми, сякаш Слънцето ми казва "До утре сутрин". Прекрасно е усещането с идването на всеки нов ден да разговаряш с Него, докато си пиеш кафето на отворения прозорец. Разказите, които ти разказва са невероятни, стига да отвориш съзнанието си за Него. Потапянето в Неговите обятия е прекрасно събуждане. Но най-много го обичам, когато си отива. По-нежно е от всякога. Цветовете, с които се обагря небето ме карат да се чувствам още по-топла и макова. Някак вкъщи. Прекрасно е по свой начин. Надявам се и вие да можете да се насладите на това чувство.


Вече е Сумрак навън и е време да приветстваме Нощта. Прекрасна вечер на всички и се надявам да сте оценили моето малко лирическо откровение!