Friday, January 18, 2013

Пречистване



Пустота и нищо друго.
Бягане отвъд.
Дълбоко, дълбоко...
Кома за душата.
Белота навред и събуждане от сън.
Притварящи очи и уплах непознат.
„Къде съм?”, изклиширано до
Претриване на мозъчните клетки.
Чувство... на покой и разбиващ хаос.

Преобръщане. И безтегловност.
Отново и отново.
Решителност и себичност за дантела.
Деяние за червило и безсрамие по очния контур.
Свиване навън.
Надмощие за маникюр и самолюбие за перли.
Сексапил в капки кръв по цепка на гърдите.
Блясък непознат в очи познати
И дълбаене до края на очните дъна.
Разкрасяване до безцеремонност.
„Красив си...”, изтръгнато
От глухотата на Еротика в червено.
Въпроси и отговори блуждаещи.
Спомени за Минало, Настояще и Бъдеще
Двойна игра помежду си играят.

Раздиране.
Тревога в звънливост
И Перверзия за парфюм.
Театър в страхова невроза
И смях до ехидните бедра.
Страст в ноти извращение.
Отново и отново.
И пак преобръщане.
Всичко на място си идва
И писъци заглъхват в белотата на Нощта.
Отново сънливост и блян за времена по-добри.

Wednesday, January 9, 2013

За морето



Днес е морско едно и копнежи в птичи полет.
Мечтателство по моряшки платна.
Морска сол в косите и миди за усмивка.
Романтика в синьозелената гама.
Тон в унисон.

Пясък между пръстите да спускам
И писма в бутилки да пращам бленувам.
Да давя глухотата в писъци игриви
И вълните да надбягам.
Ах, как искам...
Да се разхождам с вятъра за ръка
Под звуци лекокрили
И Нежност по ръба на душата да изплува....



Monday, January 7, 2013

Ретроспекция и едно изпращане

Приказка за стари времена в средата на зимния ден. Ретроспекция отвъд. Равносметка по шелфа от сапунени мехури. Ново начало по- красиво се задава нали. И купища надежди за такова. Ала не усетих края му хич. Май живея още в отминалата даже. И Времето ми се влачи бавно дори. Но пък беше много красива Година. Миналата. Наситена с всичко по много. И болезнена беше. Странно, нали? Преливаше от Болка,а аз я обикнах. Простих. Поне повечето. И продължи да бъде прекрасна. С много Любов в сърцето. И много море и вятър в косите. И пътища безброй до далечни земи. Много разчупени половини и с дъх на море. Много разбиване и Интимност в бягството от Всичко. Захвърляне на маски и завръщане към старо Аз.Предизвикване на Сенките от Тъмната страна и полет до край. Сътресения в средата на Лятната буря и едно сбогом.. Все такива неща и купища други.
"Ммм... мм... ммммммммм...." Мелодия незнайна и  снежинки по дланта. И  без много съжаления. Даже почти. Но... Отивай си, Стара годино. Време ти е, а влакът отдавна мина от тук. Ще трябва да ходиш пеша,а Януари никак не е мек. Виелици запраща и никого не жали. Нежна усмивка за Нощта и утеха в зимни нюанси. Красива си. Даже прелестно прекрасна. Ала прости. На Новата път да сторим трябва, пък и е ред нали. Не унивай, моля. Още грееш ярко, пък и различна бе. По от много други.
До скоро нали...и... До нови срещи!
 А пък Новата... Добре дошла и на теб!